Apr 30, 2023, 11:58 AM

Къде сбъркахме?

  Poetry
632 4 2

КЪДЕ СБЪРКАХМЕ?

 

... отказвам да повярвам, че светът брутално се променя пред очите ми,

че радостите стават все по-кът, мечтите ни – без жалост! – запокитени,

че вредом хора с маски – без лица, мълчат като натикани във гробница,

че скри съдбата нашите слънца! – и хукна нейде – черна безподобница,

че вече се обичаме – online! – в компютри, през смартфони, телевизори,

 

Родино моя, уж си Земен Рай! – пък аз не знам? – далече ли си, близо ли,

поляна с трън, осили и бодли! – постелята ми нощем па̀ри – жилеща! –

и всяка сутрин страшно ме боли, че млъкват – мъртви, твоите Учѝлища,

че тръшкат порти нашите души! – престанахме да вярваме и в щъркели.

Дано възкръсне Бог – и да реши кога, защо – и във какво сме сбъркали.

 

30 април 2021 г.

гр. Варна, 9, 10 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...