velikataniki (Николина Милева)
207 6868
10 oct 2010, 12:16

Къде се дяна, мъко моя? 

  Poesía
1072 0 24

Къде се дяна, мъко моя?

Така е празно, пусто е без тебе.

Изписах ли те цялата до края?

Ела си, не остана време...

 

Страшно  е без тебе, мъко...

Така е грозно, цяло бреме...

Пропъдих те, а в мен дълбоко

остана дупката да зее.

 

А ти  позната си ми, близка.

По-истинска от всяка радост.

О, мъкичке, в устата си  пенлива,

блестиш в очите чак до ярост.

 

В гнева си пак от теб се уча,

потиснах  те зад влажните зеници.

Прогоних  те, сега те търся

из паважите на грапавите улици.

 

Понякога се спъвам и залитам,

олюляна  смътно в нашата история,

без теб  живея ли, се питам...? -

или съм просто сънна алегория.

 

Четях заветните ти знаци по стените,

вдълбани улеи по бузите ми мрачни,

а  белотата се прокрадваше в косите,

приспивайки самотните ми сласти.

 

Сега те чакам, мъкичке , смирена,

да влезеш пак отнейде,  да се слеем.

Ведро да избършеш и прахта в „ килера”,

заедно като преди да оцелеем.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??