Къде се дяна, мъко моя?
Така е празно, пусто е без тебе.
Изписах ли те цялата до края?
Ела си, не остана време...
Страшно е без тебе, мъко...
Така е грозно, цяло бреме...
Пропъдих те, а в мен дълбоко
остана дупката да зее.
А ти позната си ми, близка.
По-истинска от всяка радост.
О, мъкичке, в устата си пенлива,
блестиш в очите чак до ярост. ...