27 ene 2008, 11:11

Къде си?

  Poesía
1.2K 0 2

Къде си?

Вървя през студения ден!

А болката тъмнее вътре в мен!

Студ сковал е тишината!

Говоря си сама със самотата!

Сълзите ми не питат,

а сами към бездната политат!

Сърцето ми се моли,

със вятъра се бори!

Скреж се възцари във моята душа!

Там сега царува само болка и тъга!

Всяка моя мисъл ме връща в красотата,

но, уви, за мен остана... празнотата!

През океана от мечти

вървяхме вчера аз и ти!

А днес вървя САМА

към безкрайната тъма!

Вървя през огън и през лед,

вървя през болката към теб,

вървя през мрак и през сълзи

и търся твойте очи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...