27 ene 2008, 11:11

Къде си?

  Poesía
1.2K 0 2

Къде си?

Вървя през студения ден!

А болката тъмнее вътре в мен!

Студ сковал е тишината!

Говоря си сама със самотата!

Сълзите ми не питат,

а сами към бездната политат!

Сърцето ми се моли,

със вятъра се бори!

Скреж се възцари във моята душа!

Там сега царува само болка и тъга!

Всяка моя мисъл ме връща в красотата,

но, уви, за мен остана... празнотата!

През океана от мечти

вървяхме вчера аз и ти!

А днес вървя САМА

към безкрайната тъма!

Вървя през огън и през лед,

вървя през болката към теб,

вървя през мрак и през сълзи

и търся твойте очи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...