Jan 27, 2008, 11:11 AM

Къде си?

  Poetry
1.2K 0 2

Къде си?

Вървя през студения ден!

А болката тъмнее вътре в мен!

Студ сковал е тишината!

Говоря си сама със самотата!

Сълзите ми не питат,

а сами към бездната политат!

Сърцето ми се моли,

със вятъра се бори!

Скреж се възцари във моята душа!

Там сега царува само болка и тъга!

Всяка моя мисъл ме връща в красотата,

но, уви, за мен остана... празнотата!

През океана от мечти

вървяхме вчера аз и ти!

А днес вървя САМА

към безкрайната тъма!

Вървя през огън и през лед,

вървя през болката към теб,

вървя през мрак и през сълзи

и търся твойте очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...