5 oct 2007, 13:54

Къде си?

  Poesía
1.1K 0 5

Къде си?
В бурните дни на младостта
защо от мен се криеш?
Нима не знаеш, че от любовта
не можеш да отпиеш
и след това да бягаш?
Не можеш, когато някой те очаква с плам,
ти ръце да не протягаш.
Кажи ми ти, не знаеш ли какво е да си сам?

Защо така измъчваш ме, кажи?
Трудно е любовта да задържиш,
а тя при теб е - по-близо от светлината,
която нощем си спомняш, а денем те гори,
по-истинска от топлината на слънцето дори.

Човек - той вечно се стреми
в една любов, граничеща с безкрая,
да може да вкуси от нейната омая
и докрай да й се наслади...

Къде си? - някой ден ти ще питаш в отчаяние,
загърбил кротко отломките от гордостта.
Но дори и да си искрен в свойто разкаяние,
не ще откриеш никой зад моята врата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....