Къде си?
Къде си?
В бурните дни на младостта
защо от мен се криеш?
Нима не знаеш, че от любовта
не можеш да отпиеш
и след това да бягаш?
Не можеш, когато някой те очаква с плам,
ти ръце да не протягаш.
Кажи ми ти, не знаеш ли какво е да си сам?
Защо така измъчваш ме, кажи?
Трудно е любовта да задържиш,
а тя при теб е - по-близо от светлината,
която нощем си спомняш, а денем те гори,
по-истинска от топлината на слънцето дори.
Човек - той вечно се стреми
в една любов, граничеща с безкрая,
да може да вкуси от нейната омая
и докрай да й се наслади...
Къде си? - някой ден ти ще питаш в отчаяние,
загърбил кротко отломките от гордостта.
Но дори и да си искрен в свойто разкаяние,
не ще откриеш никой зад моята врата!
© Няма значение All rights reserved.
