11 sept 2018, 23:37

Къде сме ние

  Poesía
442 0 1

КЪДЕ СМЕ НИЕ

 

Скрих сълзите си в дъжда студен,
но той ги изсипа солени на земята.
Дадох болките си на вятър озлобен,
но той ги забоде на хората в душата.

 

Потърсих слънцето за блага топлина,
но то се скри зад облаците тежки.
Помолих за съпричастие бледата луна,
но тя ми отвърна с ехидна насмешка.

 

Исках от хората с подадена ръка
да се докоснем, да споделим истини,
но те се дръпнаха с изплашена душа,
а други ме замеряха убийствено.

 

А ако се свия в черупка и почакам,
след мрака зората слънчева да изгрее,
внуците ни натоварени във влака,
може последната си песен да изпеят.

 

Къде е истината, кажете ми простори?
Защо светът се дави в своите кърви?
Нищо се не казва, а много се говори,
всеки се изтъква на земята да е първи.

 

Апокалипсиса ли чакат с бърборене,
да полетят към други странни планети,
а отчаяните долу разкъсани хора,
от Божията милост да бъдат поети?

 

Историо, ще ни покажеш ли пример,
как да разкъсаме възела моряшки,
или точно ти ще станеш вампира,
прегризал гърлото ни просташки?

 

Въпросът във въздуха като меч виси,
но къде сме ние, къде сме аз и ти?

 

10 09 2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно стихотворение. Пожелавам ти повече надежда, Надя, в този хубав септемврийски ден. Честит имен ден и на всички Вери, Надежди, Любови и Софии. Честит празник и на столицата ни!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...