КЪДЕ СМЕ НИЕ
Скрих сълзите си в дъжда студен,
но той ги изсипа солени на земята.
Дадох болките си на вятър озлобен,
но той ги забоде на хората в душата.
Потърсих слънцето за блага топлина,
но то се скри зад облаците тежки.
Помолих за съпричастие бледата луна,
но тя ми отвърна с ехидна насмешка.
Исках от хората с подадена ръка
да се докоснем, да споделим истини,
но те се дръпнаха с изплашена душа, ...