11 сент. 2018 г., 23:37

Къде сме ние

437 0 1

КЪДЕ СМЕ НИЕ

 

Скрих сълзите си в дъжда студен,
но той ги изсипа солени на земята.
Дадох болките си на вятър озлобен,
но той ги забоде на хората в душата.

 

Потърсих слънцето за блага топлина,
но то се скри зад облаците тежки.
Помолих за съпричастие бледата луна,
но тя ми отвърна с ехидна насмешка.

 

Исках от хората с подадена ръка
да се докоснем, да споделим истини,
но те се дръпнаха с изплашена душа,
а други ме замеряха убийствено.

 

А ако се свия в черупка и почакам,
след мрака зората слънчева да изгрее,
внуците ни натоварени във влака,
може последната си песен да изпеят.

 

Къде е истината, кажете ми простори?
Защо светът се дави в своите кърви?
Нищо се не казва, а много се говори,
всеки се изтъква на земята да е първи.

 

Апокалипсиса ли чакат с бърборене,
да полетят към други странни планети,
а отчаяните долу разкъсани хора,
от Божията милост да бъдат поети?

 

Историо, ще ни покажеш ли пример,
как да разкъсаме възела моряшки,
или точно ти ще станеш вампира,
прегризал гърлото ни просташки?

 

Въпросът във въздуха като меч виси,
но къде сме ние, къде сме аз и ти?

 

10 09 2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно стихотворение. Пожелавам ти повече надежда, Надя, в този хубав септемврийски ден. Честит имен ден и на всички Вери, Надежди, Любови и Софии. Честит празник и на столицата ни!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...