28 ene 2008, 18:56

Къде съм

817 0 10
Не ми тежи обидата,
тежи ми за доверието,
не плача за раздялата,
а страдам за началото.
Не ме е яд за бъдното,
сегашното отхвърля ме,
а миналото като бумеранг
във спомена захвърля ме.
Къде съм аз наистина,
какво ми е началото
и докъде ще стигна
се питам в огледалото...
Нe ми тежи от болката,
май вече съм изчерпана
и не живея с минало,
а в своя свят погребана!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ая Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса!Поздрав!
  • Хубаво е стихчето!Не се смятай за "изчерпана",още колко много има пред теб!А най-хубавото предстои,ще видиш!
  • Много добре наредено! Въздействащо и с отчаяна нотка!Неее, светът е хубав, а в нас има толкова много хляб още колкото никога не е имало! БРАВО!
  • Остави местенце за повече хора...в твоя свят! Хубав изказ!
  • Прекрасен стих!Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...