28 ene 2008, 18:56

Къде съм 

  Poesía » Filosófica
650 0 10
Не ми тежи обидата,
тежи ми за доверието,
не плача за раздялата,
а страдам за началото.
Не ме е яд за бъдното,
сегашното отхвърля ме,
а миналото като бумеранг
във спомена захвърля ме.
Къде съм аз наистина,
какво ми е началото
и докъде ще стигна
се питам в огледалото...
Нe ми тежи от болката,
май вече съм изчерпана
и не живея с минало,
а в своя свят погребана!

© Ая Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса!Поздрав!
  • Хубаво е стихчето!Не се смятай за "изчерпана",още колко много има пред теб!А най-хубавото предстои,ще видиш!
  • Много добре наредено! Въздействащо и с отчаяна нотка!Неее, светът е хубав, а в нас има толкова много хляб още колкото никога не е имало! БРАВО!
  • Остави местенце за повече хора...в твоя свят! Хубав изказ!
  • Прекрасен стих!Поздрави!
  • Нито миналото, нито настоящето, нито бъдещето могат да ни помогнат.Само с Бога напред!
  • Нe ми тежи от болката,
    май вече съм изчерпана
    и не живея с минало,
    а в своя свят погребана!

    Много минорно ...а не бива!
  • бравохубав стих
  • Хубаво е по-често да се оглеждаме в огледалото, за да осъзнаваме къде сме.
  • Много хубав стих!Поздравления!
Propuestas
: ??:??