28 янв. 2008 г., 18:56

Къде съм

812 0 10
Не ми тежи обидата,
тежи ми за доверието,
не плача за раздялата,
а страдам за началото.
Не ме е яд за бъдното,
сегашното отхвърля ме,
а миналото като бумеранг
във спомена захвърля ме.
Къде съм аз наистина,
какво ми е началото
и докъде ще стигна
се питам в огледалото...
Нe ми тежи от болката,
май вече съм изчерпана
и не живея с минало,
а в своя свят погребана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса!Поздрав!
  • Хубаво е стихчето!Не се смятай за "изчерпана",още колко много има пред теб!А най-хубавото предстои,ще видиш!
  • Много добре наредено! Въздействащо и с отчаяна нотка!Неее, светът е хубав, а в нас има толкова много хляб още колкото никога не е имало! БРАВО!
  • Остави местенце за повече хора...в твоя свят! Хубав изказ!
  • Прекрасен стих!Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...