Jan 28, 2008, 6:56 PM

Къде съм

Poetry » Philosophical

809 0 10

Не ми тежи обидата,
тежи ми за доверието,
не плача за раздялата,
а страдам за началото.
Не ме е яд за бъдното,
сегашното отхвърля ме,
а миналото като бумеранг
във спомена захвърля ме.
Къде съм аз наистина,
какво ми е началото
и докъде ще стигна
се питам в огледалото...
Нe ми тежи от болката,
май вече съм изчерпана
и не живея с минало,
а в своя свят погребана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mili_bg (Милена Христова)

Много ми хареса!Поздрав!

2008-01-29T15:44:40+02:00
Lusi12345 (Людмила Зарева)

Хубаво е стихчето!Не се смятай за "изчерпана",още колко много има пред теб!А най-хубавото предстои,ще видиш!

2008-01-29T02:01:40+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Много добре наредено! Въздействащо и с отчаяна нотка!Неее, светът е хубав, а в нас има толкова много хляб още колкото никога не е имало! БРАВО!

2008-01-29T00:15:52+02:00
beti

Остави местенце за повече хора...в твоя свят! Хубав изказ!

2008-01-28T23:57:15+02:00
lips_of_angels (Ем)

Прекрасен стих!Поздрави!

2008-01-28T19:39:24+02:00