28.01.2008 г., 18:56

Къде съм

808 0 10
Не ми тежи обидата,
тежи ми за доверието,
не плача за раздялата,
а страдам за началото.
Не ме е яд за бъдното,
сегашното отхвърля ме,
а миналото като бумеранг
във спомена захвърля ме.
Къде съм аз наистина,
какво ми е началото
и докъде ще стигна
се питам в огледалото...
Нe ми тежи от болката,
май вече съм изчерпана
и не живея с минало,
а в своя свят погребана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!Поздрав!
  • Хубаво е стихчето!Не се смятай за "изчерпана",още колко много има пред теб!А най-хубавото предстои,ще видиш!
  • Много добре наредено! Въздействащо и с отчаяна нотка!Неее, светът е хубав, а в нас има толкова много хляб още колкото никога не е имало! БРАВО!
  • Остави местенце за повече хора...в твоя свят! Хубав изказ!
  • Прекрасен стих!Поздрави!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...