7 nov 2019, 21:42

Където бях обичан

  Poesía
744 1 2

Като обрулени листа 
от есенният вятър
кой можеше да знае 
накъде ще ни отвее
загубих ли сърцето си наистина
или ти просто дойде
за да го откраднеш
"по дяволите" беше хубаво
душите ни летяха във мечти
а непокорните ни души
разкъсваха веригите
и догмите с които
бяхме оковани
с онази музика и песни
с целувките откраднати
под старата луната
като в среднощен сън
защо внезапно ти си тръгна
като във стар и тъжен филм

във който няма "хепи енд"

но някак знам че ще се върнеш пак
в най тежкият ми час
и ти ще си красивата жена
която ще ме отведе далече 
където скри сърцето ми
където няма съм сам
където няма съм стар
където те обичах 
където бях обичан

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...