7 nov 2019, 21:42

Където бях обичан

  Poesía
739 1 2

Като обрулени листа 
от есенният вятър
кой можеше да знае 
накъде ще ни отвее
загубих ли сърцето си наистина
или ти просто дойде
за да го откраднеш
"по дяволите" беше хубаво
душите ни летяха във мечти
а непокорните ни души
разкъсваха веригите
и догмите с които
бяхме оковани
с онази музика и песни
с целувките откраднати
под старата луната
като в среднощен сън
защо внезапно ти си тръгна
като във стар и тъжен филм

във който няма "хепи енд"

но някак знам че ще се върнеш пак
в най тежкият ми час
и ти ще си красивата жена
която ще ме отведе далече 
където скри сърцето ми
където няма съм сам
където няма съм стар
където те обичах 
където бях обичан

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...