Като обрулени листа
от есенният вятър
кой можеше да знае
накъде ще ни отвее
загубих ли сърцето си наистина
или ти просто дойде
за да го откраднеш
"по дяволите" беше хубаво
душите ни летяха във мечти
а непокорните ни души
разкъсваха веригите
и догмите с които
бяхме оковани
с онази музика и песни
с целувките откраднати
под старата луната
като в среднощен сън
защо внезапно ти си тръгна
като във стар и тъжен филм
във който няма "хепи енд"
но някак знам че ще се върнеш пак
в най тежкият ми час
и ти ще си красивата жена
която ще ме отведе далече
където скри сърцето ми
където няма съм сам
където няма съм стар
където те обичах
където бях обичан
© Ник Всички права запазени