7 нояб. 2019 г., 21:42

Където бях обичан

751 1 2

Като обрулени листа 
от есенният вятър
кой можеше да знае 
накъде ще ни отвее
загубих ли сърцето си наистина
или ти просто дойде
за да го откраднеш
"по дяволите" беше хубаво
душите ни летяха във мечти
а непокорните ни души
разкъсваха веригите
и догмите с които
бяхме оковани
с онази музика и песни
с целувките откраднати
под старата луната
като в среднощен сън
защо внезапно ти си тръгна
като във стар и тъжен филм

във който няма "хепи енд"

но някак знам че ще се върнеш пак
в най тежкият ми час
и ти ще си красивата жена
която ще ме отведе далече 
където скри сърцето ми
където няма съм сам
където няма съм стар
където те обичах 
където бях обичан

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...