Nov 7, 2019, 9:42 PM

Където бях обичан

  Poetry
743 1 2

Като обрулени листа 
от есенният вятър
кой можеше да знае 
накъде ще ни отвее
загубих ли сърцето си наистина
или ти просто дойде
за да го откраднеш
"по дяволите" беше хубаво
душите ни летяха във мечти
а непокорните ни души
разкъсваха веригите
и догмите с които
бяхме оковани
с онази музика и песни
с целувките откраднати
под старата луната
като в среднощен сън
защо внезапно ти си тръгна
като във стар и тъжен филм

във който няма "хепи енд"

но някак знам че ще се върнеш пак
в най тежкият ми час
и ти ще си красивата жена
която ще ме отведе далече 
където скри сърцето ми
където няма съм сам
където няма съм стар
където те обичах 
където бях обичан

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...