Където чувствата прозират
Където чувствата прозират
Стоя на пясъка и гледам
как слънцето издига се пред мен;
и, замечтана, сякаш виждам
силует от него осветен.
Стоя на този бряг и слушам
симфония на гларуси и на вълни;
и като мираж в пустинна пустош
силуетът с твоя глас „Обичам те!” шепти...
Сякаш с мен морето видимо се развълнува –
заподхвърля пръски, блъска с яростни вълни.
Студ, пронизващ вятър, всичко се бушува;
облак слънцето зад свойта пелерина скри.
С най-лек полъх вятърът отнесе
твоя слънчев силует на ангел във пустиня.
Още чудя се дали морето беше
мястото, където чувствата прозират...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
