Където чувствата прозират

spring_girl91 (Теди)
33 359

4 июн. 2010 г., 22:29

Поэзия

675 0 2

Където чувствата прозират

Стоя на пясъка и гледам

как слънцето издига се пред мен;

и, замечтана, сякаш виждам

силует от него осветен.

Стоя на този бряг и слушам

симфония на гларуси и на вълни;

и като мираж в пустинна пустош

силуетът с твоя глас „Обичам те!” шепти...

Сякаш с мен морето видимо се развълнува –

заподхвърля пръски, блъска с яростни вълни.

Студ, пронизващ вятър, всичко се бушува;

облак слънцето зад свойта пелерина скри.

С най-лек полъх вятърът отнесе

твоя слънчев силует на ангел във пустиня.

Още чудя се дали морето беше

мястото, където чувствата прозират...