Където чувствата прозират
Където чувствата прозират
Стоя на пясъка и гледам
как слънцето издига се пред мен;
и, замечтана, сякаш виждам
силует от него осветен.
Стоя на този бряг и слушам
симфония на гларуси и на вълни;
и като мираж в пустинна пустош
силуетът с твоя глас „Обичам те!” шепти...
Сякаш с мен морето видимо се развълнува –
заподхвърля пръски, блъска с яростни вълни.
Студ, пронизващ вятър, всичко се бушува;
облак слънцето зад свойта пелерина скри.
С най-лек полъх вятърът отнесе
твоя слънчев силует на ангел във пустиня.
Още чудя се дали морето беше
мястото, където чувствата прозират...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Всички права запазени
