Където чувствата прозират
Където чувствата прозират
Стоя на пясъка и гледам
как слънцето издига се пред мен;
и, замечтана, сякаш виждам
силует от него осветен.
Стоя на този бряг и слушам
симфония на гларуси и на вълни;
и като мираж в пустинна пустош
силуетът с твоя глас „Обичам те!” шепти...
Сякаш с мен морето видимо се развълнува –
заподхвърля пръски, блъска с яростни вълни.
Студ, пронизващ вятър, всичко се бушува;
облак слънцето зад свойта пелерина скри.
С най-лек полъх вятърът отнесе
твоя слънчев силует на ангел във пустиня.
Още чудя се дали морето беше
мястото, където чувствата прозират...
© Теди All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Като бяло було си
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
замечтана ...
Чудя се ,на къде да вървя ,
но вятъра и той отнесе ,
отново моята мечта !
Помолих вятъра :
-Не духай ,мили ветре ,
моля ти се ,
спри !
-Къде отнесе ветре ,
моите мечти !
Попитай слънцето и ще разбереш ?
-отговори ми вятъра .
Чаках слънцето ,
да се покаже ,
чаках ,чаках и не разбрах ,
кога зора изгря ,
и слънцето се скри !
Вятъра галеше моите коси ,
краката ми потъваха в пясъчните камъни ,
аз не докоснах моите мечти !