28 nov 2008, 6:39

Където има някакаво начало... 

  Poesía
777 0 8
Утрото на пресекулки e,

защото ражда се без пъпна връв.

Разкрепостено е...!

До лудост е червено

във стиха ми,

от тлеене в жаравата.

Опашката на тъмното

е писък,

преди да бъде слънце,

превърнато във Феникс.

Разперено в окраски

над паважа,

(колко малко е земята)

където се усеща въздух

(все пак има някаква пролука)

играещо във сенки за да съмне

се разплисква... Утрето.

Открачвам... крачка,

прескачайки предела,

разделящ,

но засаждам в нива,

(където дъха черноземът)

в разорано... моето Начало!


17.10.2007г.



Посветено!

(на всички, живели в тихата лудост) 

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??