Където има някакаво начало...
Утрото на пресекулки e,
защото ражда се без пъпна връв.
Разкрепостено е...!
До лудост е червено
във стиха ми,
от тлеене в жаравата.
Опашката на тъмното
е писък,
преди да бъде слънце,
превърнато във Феникс.
Разперено в окраски
над паважа,
(колко малко е земята)
където се усеща въздух
(все пак има някаква пролука)
играещо във сенки за да съмне
се разплисква... Утрето.
Открачвам... крачка,
прескачайки предела,
разделящ,
но засаждам в нива,
(където дъха черноземът)
в разорано... моето Начало!
17.10.2007г.
Посветено!
(на всички, живели в тихата лудост)
защото ражда се без пъпна връв.
Разкрепостено е...!
До лудост е червено
във стиха ми,
от тлеене в жаравата.
Опашката на тъмното
е писък,
преди да бъде слънце,
превърнато във Феникс.
Разперено в окраски
над паважа,
(колко малко е земята)
където се усеща въздух
(все пак има някаква пролука)
играещо във сенки за да съмне
се разплисква... Утрето.
Открачвам... крачка,
прескачайки предела,
разделящ,
но засаждам в нива,
(където дъха черноземът)
в разорано... моето Начало!
17.10.2007г.
Посветено!
(на всички, живели в тихата лудост)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
