jenina1962 (Женина Богданова) jenina1962 (Женина Богданова)
1 104
Nov 28, 2008, 6:39 AM

Където има някакаво начало...

  Poetry
1K 0 8
Утрото на пресекулки e,

защото ражда се без пъпна връв.

Разкрепостено е...!

До лудост е червено

във стиха ми,

от тлеене в жаравата.

Опашката на тъмното

е писък,

преди да бъде слънце,

превърнато във Феникс.

Разперено в окраски

над паважа,

(колко малко е земята)

където се усеща въздух

(все пак има някаква пролука)

играещо във сенки за да съмне

се разплисква... Утрето.

Открачвам... крачка,

прескачайки предела,

разделящ,

но засаждам в нива,

(където дъха черноземът)

в разорано... моето Начало!


17.10.2007г.



Посветено!

(на всички, живели в тихата лудост) 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0