Nov 28, 2008, 6:39 AM

Където има някакаво начало...

  Poetry
1.1K 0 8
Утрото на пресекулки e,

защото ражда се без пъпна връв.

Разкрепостено е...!

До лудост е червено

във стиха ми,

от тлеене в жаравата.

Опашката на тъмното

е писък,

преди да бъде слънце,

превърнато във Феникс.

Разперено в окраски

над паважа,

(колко малко е земята)

където се усеща въздух

(все пак има някаква пролука)

играещо във сенки за да съмне

се разплисква... Утрето.

Открачвам... крачка,

прескачайки предела,

разделящ,

но засаждам в нива,

(където дъха черноземът)

в разорано... моето Начало!


17.10.2007г.



Посветено!

(на всички, живели в тихата лудост) 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...