1 oct 2006, 18:05

КЪДЕТО СА ОЧАКВАНИ

  Poesía
1.6K 0 19

А птиците отлитат на ята,

невярващи на зимните постели

и в чудната си птича пъстрота

напролет се завръщат зажаднели

 

 

за родни гледки и познати долини

и старо гнездо, свито в топлата стряха,

прелитащи над сини дълбини –

завръщат се, където са очаквани...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано всеки има някой,който да го чака някаде...Прекрасен стих,Злати!!!
  • прелитащи над сини дълбини –
    завръщат се, където са очаквани...

    чудесно е!
  • Радва ме вашето внимание. Дано всички да чакаме и да сме очаквани.
    Това е толкова хубаво, но понякога късно го оценяваме. Благодаря на всички и ви се усмихвам от сърце.
  • Препрочитах го няколко пъти, но едва сега се реших да напиша: За съжаление само птиците се завръщат, където ги очакват. Хората сме малко по-особени! : ) Много ми хареса този стих!
  • Поздрав, Злати!
    Красив, копнежен стих! Браво!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...