КЪДЕТО СА ОЧАКВАНИ

Poesía

1.6K 0 19

А птиците отлитат на ята,

невярващи на зимните постели

и в чудната си птича пъстрота

напролет се завръщат зажаднели

за родни гледки и познати долини

и старо гнездо, свито в топлата стряха,

прелитащи над сини дълбини –

завръщат се, където са очаквани...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

BateNiki (Николай Илиев)

Дано всеки има някой,който да го чака някаде...Прекрасен стих,Злати!!!

2006-11-27T12:31:21+02:00
Веси (Весела Кънчева)

прелитащи над сини дълбини –
завръщат се, където са очаквани...

чудесно е!

2006-11-11T09:27:25+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Радва ме вашето внимание. Дано всички да чакаме и да сме очаквани.
Това е толкова хубаво, но понякога късно го оценяваме. Благодаря на всички и ви се усмихвам от сърце.

2006-10-07T17:11:57+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Препрочитах го няколко пъти, но едва сега се реших да напиша: За съжаление само птиците се завръщат, където ги очакват. Хората сме малко по-особени! : ) Много ми хареса този стих!

2006-10-04T17:15:06+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Поздрав, Злати!
Красив, копнежен стих! Браво!

2006-10-02T12:32:14+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0