1.10.2006 г., 18:05

КЪДЕТО СА ОЧАКВАНИ

1.6K 0 19

А птиците отлитат на ята,

невярващи на зимните постели

и в чудната си птича пъстрота

напролет се завръщат зажаднели

 

 

за родни гледки и познати долини

и старо гнездо, свито в топлата стряха,

прелитащи над сини дълбини –

завръщат се, където са очаквани...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано всеки има някой,който да го чака някаде...Прекрасен стих,Злати!!!
  • прелитащи над сини дълбини –
    завръщат се, където са очаквани...

    чудесно е!
  • Радва ме вашето внимание. Дано всички да чакаме и да сме очаквани.
    Това е толкова хубаво, но понякога късно го оценяваме. Благодаря на всички и ви се усмихвам от сърце.
  • Препрочитах го няколко пъти, но едва сега се реших да напиша: За съжаление само птиците се завръщат, където ги очакват. Хората сме малко по-особени! : ) Много ми хареса този стих!
  • Поздрав, Злати!
    Красив, копнежен стих! Браво!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...