1.10.2006 г., 18:05

КЪДЕТО СА ОЧАКВАНИ

1.6K 0 19

А птиците отлитат на ята,

невярващи на зимните постели

и в чудната си птича пъстрота

напролет се завръщат зажаднели

 

 

за родни гледки и познати долини

и старо гнездо, свито в топлата стряха,

прелитащи над сини дълбини –

завръщат се, където са очаквани...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано всеки има някой,който да го чака някаде...Прекрасен стих,Злати!!!
  • прелитащи над сини дълбини –
    завръщат се, където са очаквани...

    чудесно е!
  • Радва ме вашето внимание. Дано всички да чакаме и да сме очаквани.
    Това е толкова хубаво, но понякога късно го оценяваме. Благодаря на всички и ви се усмихвам от сърце.
  • Препрочитах го няколко пъти, но едва сега се реших да напиша: За съжаление само птиците се завръщат, където ги очакват. Хората сме малко по-особени! : ) Много ми хареса този стих!
  • Поздрав, Злати!
    Красив, копнежен стих! Браво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...