Oct 1, 2006, 6:05 PM

КЪДЕТО СА ОЧАКВАНИ

  Poetry
1.6K 0 19

А птиците отлитат на ята,

невярващи на зимните постели

и в чудната си птича пъстрота

напролет се завръщат зажаднели

 

 

за родни гледки и познати долини

и старо гнездо, свито в топлата стряха,

прелитащи над сини дълбини –

завръщат се, където са очаквани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Вълкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано всеки има някой,който да го чака някаде...Прекрасен стих,Злати!!!
  • прелитащи над сини дълбини –
    завръщат се, където са очаквани...

    чудесно е!
  • Радва ме вашето внимание. Дано всички да чакаме и да сме очаквани.
    Това е толкова хубаво, но понякога късно го оценяваме. Благодаря на всички и ви се усмихвам от сърце.
  • Препрочитах го няколко пъти, но едва сега се реших да напиша: За съжаление само птиците се завръщат, където ги очакват. Хората сме малко по-особени! : ) Много ми хареса този стих!
  • Поздрав, Злати!
    Красив, копнежен стих! Браво!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...