„Където умът не достига“

Отвъд небето, отвъд нощта.

Там, където умът не достига

аз пак ще мечтая...

И връщам се в дните. В моя живот.

В сърцето ги пазя

отвъд тъмнината. Навътре в душата.

Където умът не достига.

Аз от копнежа се храня!

Живея в своето детство...

Това е! И този ден отиде си!

А аз съм все така влюбена!

Там, където умът не достига

аз ще пазя в сърцето

всеки миг от живота!

В душата си спокойна съм,

в любовта си аз се рея!

Там, където умът не достига

следват само мечтите!

07,12,2013