„Където умът не достига“
Отвъд небето, отвъд нощта.
Там, където умът не достига
аз пак ще мечтая...
И връщам се в дните. В моя живот.
В сърцето ги пазя
отвъд тъмнината. Навътре в душата.
Където умът не достига.
Аз от копнежа се храня!
Живея в своето детство...
Това е! И този ден отиде си!
А аз съм все така влюбена! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up