1 февр. 2014 г., 19:52

Където умът не достига

1.1K 0 0

„Където умът не достига“

 

Отвъд небето, отвъд нощта.

Там, където умът не достига

аз пак ще мечтая...

 

И връщам се в дните. В моя живот.

В сърцето ги пазя

отвъд тъмнината. Навътре в душата.

Където умът не достига.

Аз от копнежа се храня!

 

Живея в своето детство...

 

Това е! И този ден отиде си!

А аз съм все така влюбена!

Там, където умът не достига

аз ще пазя в сърцето

всеки миг от живота!

 

В душата си спокойна съм,

в любовта си аз се рея!

Там, където умът не достига

следват само мечтите!

 

07,12,2013

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...