1 февр. 2014 г., 19:52

Където умът не достига

1.1K 0 0

„Където умът не достига“

 

Отвъд небето, отвъд нощта.

Там, където умът не достига

аз пак ще мечтая...

 

И връщам се в дните. В моя живот.

В сърцето ги пазя

отвъд тъмнината. Навътре в душата.

Където умът не достига.

Аз от копнежа се храня!

 

Живея в своето детство...

 

Това е! И този ден отиде си!

А аз съм все така влюбена!

Там, където умът не достига

аз ще пазя в сърцето

всеки миг от живота!

 

В душата си спокойна съм,

в любовта си аз се рея!

Там, където умът не достига

следват само мечтите!

 

07,12,2013

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...