1.02.2014 г., 19:52

Където умът не достига

1.1K 0 0

„Където умът не достига“

 

Отвъд небето, отвъд нощта.

Там, където умът не достига

аз пак ще мечтая...

 

И връщам се в дните. В моя живот.

В сърцето ги пазя

отвъд тъмнината. Навътре в душата.

Където умът не достига.

Аз от копнежа се храня!

 

Живея в своето детство...

 

Това е! И този ден отиде си!

А аз съм все така влюбена!

Там, където умът не достига

аз ще пазя в сърцето

всеки миг от живота!

 

В душата си спокойна съм,

в любовта си аз се рея!

Там, където умът не достига

следват само мечтите!

 

07,12,2013

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...