25 abr 2010, 20:08

Кълвачови неволи

1.1K 0 31

 

  

 

Днес кълвачът – лекар горски,

купи куфар, дрехи, бански,

па извади нов паспорт –

ще пътува на курорт.

Че омръзна му в гората,

без почивка да се труди,

червейчетата изпод кората

да измъква, да се чуди –

тази работа комай

няма хич да има край.

В градски парк нае си вила –

десет дни ще сбира сила.

После купи си билет

за първа класа в самолет.

В парка градски долетя

много късно през нощта.

Колко тихичко е вън,

той потъна в тежък сън.

Скоро утрото настъпва

и кълвачът наш изтръпва.

Бре че шум и олелия,

как попадна той на тия

страшни камиони и коли,

сякаш стършели са зли!

Стържат те и бръмкат страшно,

и мирише  тъй ужасно!

А едно момче с прашката

го удари по опашката.

Кълвачът грабна си багажа,

без да се обръща даже,

хич не търси самолет,

сам политна той напред.

Стигна в своята гора,

даже никъде не спря,

не му трябва парк в града,

тук си има тишина.

И до днес, деца, в гората

той лекува дървесата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Много голям талант имаш да твориш
    детска поезия, която всъщност
    става и за възрастни, защото
    съдържа важни и актуални послания
    за живота. Възхищавам ти се и ти
    завиждам благородно!
    Стихът ти е оригинален и много хубав!
    ПОЗДРАВИ!!!!!! БЪДИ!
  • много поучително Поздравления
  • Ох, отдъхнах си... блажени дървета! Да си плащат сто години здравните осигуровки и накрая да им резнат медицинската помощ! Дървесни неволи!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...