25.04.2010 г., 20:08

Кълвачови неволи

1.1K 0 31

 

  

 

Днес кълвачът – лекар горски,

купи куфар, дрехи, бански,

па извади нов паспорт –

ще пътува на курорт.

Че омръзна му в гората,

без почивка да се труди,

червейчетата изпод кората

да измъква, да се чуди –

тази работа комай

няма хич да има край.

В градски парк нае си вила –

десет дни ще сбира сила.

После купи си билет

за първа класа в самолет.

В парка градски долетя

много късно през нощта.

Колко тихичко е вън,

той потъна в тежък сън.

Скоро утрото настъпва

и кълвачът наш изтръпва.

Бре че шум и олелия,

как попадна той на тия

страшни камиони и коли,

сякаш стършели са зли!

Стържат те и бръмкат страшно,

и мирише  тъй ужасно!

А едно момче с прашката

го удари по опашката.

Кълвачът грабна си багажа,

без да се обръща даже,

хич не търси самолет,

сам политна той напред.

Стигна в своята гора,

даже никъде не спря,

не му трябва парк в града,

тук си има тишина.

И до днес, деца, в гората

той лекува дървесата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Много голям талант имаш да твориш
    детска поезия, която всъщност
    става и за възрастни, защото
    съдържа важни и актуални послания
    за живота. Възхищавам ти се и ти
    завиждам благородно!
    Стихът ти е оригинален и много хубав!
    ПОЗДРАВИ!!!!!! БЪДИ!
  • много поучително Поздравления
  • Ох, отдъхнах си... блажени дървета! Да си плащат сто години здравните осигуровки и накрая да им резнат медицинската помощ! Дървесни неволи!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...