Кълвачови неволи
Днес кълвачът – лекар горски,
купи куфар, дрехи, бански,
па извади нов паспорт –
ще пътува на курорт.
Че омръзна му в гората,
без почивка да се труди,
червейчетата изпод кората
да измъква, да се чуди –
тази работа комай
няма хич да има край.
В градски парк нае си вила –
десет дни ще сбира сила.
После купи си билет
за първа класа в самолет.
В парка градски долетя
много късно през нощта.
Колко тихичко е вън,
той потъна в тежък сън.
Скоро утрото настъпва
и кълвачът наш изтръпва.
Бре че шум и олелия,
как попадна той на тия
страшни камиони и коли,
сякаш стършели са зли!
Стържат те и бръмкат страшно,
и мирише тъй ужасно!
А едно момче с прашката
го удари по опашката.
Кълвачът грабна си багажа,
без да се обръща даже,
хич не търси самолет,
сам политна той напред.
Стигна в своята гора,
даже никъде не спря,
не му трябва парк в града,
тук си има тишина.
И до днес, деца, в гората
той лекува дървесата.
© Мария All rights reserved.
