17 jul 2016, 21:36

Към деня

  Poesía
1.1K 0 0

Днес пак от сляпото небе

изплува ладията на деня.

От бойниците-хоризонти

тромпети строги закрещяха,

петли раздраха сивата мъгла,

и светлина се втурна по земята.

 

Пових отминалата нощ,

грижливо в облачната пелена я скътах,

погалих я, а после спрях.

Приседнах тихо на дивана,

заслушах се и чух звъна

на утринния извор на живота,

да сложа шепи в него не посмях -

там скачат златни рибки на съдбата.

 

Кал, камък и вода видях

да падат със звездите прашни,

на края на света аз чух -

ръмжат във хор хиляда великани.

 

Пак утрото протягащо ръце,

безмилостно разкъсваше, душеше,

убиваше и грабеше нощта,

а славеите пееха с наслада.

 

Изтръсках в дланите съня,

огледах се във старо огледало -

видях - човекът се събуди и засмя,

прекрачи прага и се втурна в бяло.

 

Георги Карадобрев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Карадобрев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...