Jul 17, 2016, 9:36 PM

Към деня

  Poetry
1.1K 0 0

Днес пак от сляпото небе

изплува ладията на деня.

От бойниците-хоризонти

тромпети строги закрещяха,

петли раздраха сивата мъгла,

и светлина се втурна по земята.

 

Пових отминалата нощ,

грижливо в облачната пелена я скътах,

погалих я, а после спрях.

Приседнах тихо на дивана,

заслушах се и чух звъна

на утринния извор на живота,

да сложа шепи в него не посмях -

там скачат златни рибки на съдбата.

 

Кал, камък и вода видях

да падат със звездите прашни,

на края на света аз чух -

ръмжат във хор хиляда великани.

 

Пак утрото протягащо ръце,

безмилостно разкъсваше, душеше,

убиваше и грабеше нощта,

а славеите пееха с наслада.

 

Изтръсках в дланите съня,

огледах се във старо огледало -

видях - човекът се събуди и засмя,

прекрачи прага и се втурна в бяло.

 

Георги Карадобрев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Карадобрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...