.....Отново на път.....
Разтвори щедри обятия голямият град,
с нажежена бетонова прегръдка ме обгърна.
Изправи се пред мене светофарена гора
и в пулсиращи, разноцветни реклами потънах.
Чувствувах как поемаха последния ми дъх
бензин, марихуана, гримове, скъпи парфюми ....
С носталгия по уханните български гори
някаква песничка от детството си засвирих...
Ненадейно, зад мен песента продължи
момченце,
сополиво, бледо, унило....
Настръхнах....
Жестоката му истина дъхът ми притаи:
-Пристигнахме тука преди около година,
с много надежда за бъдеще непорочно....
Но скоро татко го затрупа мина,
а мама, по хотелите се скрива нощем
или по улицата "милостинята" събира....
-Аз ли? Ми спя си в новия кашон от телевизор.
-Какво ли ям? Тук хората изхвърлят за петима....!
Приседнах до него на тротоара
прегърнах го, сви се в скута ми примряло.
Горчива сълза неволно падна и пътечка направи
върху детската  бузка от прах посивяла...
-Ще дойдеш ли с мен, да потърсим мама?
Измъчена жена, с поглед от гримът й променен,
видяхме я подпряна пред светеща реклама.
-Аз тръгвам за България, ще дойдете ли с мен?
Не изчакаха повторна покана......
$$$$$
Летя с натъжено сърце по гладката магистрала,
блестящият град за сбогом ми маха ревниво.
Поглеждам в панорамното огледало,
две страдални души в сън са притихнали....
И бледите лица усмивка прояснява,
навярно в съня си, вече са пристигнали.....