.....Отново на път.....
Разтвори щедри обятия голямият град,
с нажежена бетонова прегръдка ме обгърна.
Изправи се пред мене светофарена гора
и в пулсиращи, разноцветни реклами потънах.
Чувствувах как поемаха последния ми дъх
бензин, марихуана, гримове, скъпи парфюми ....
С носталгия по уханните български гори
някаква песничка от детството си засвирих...
Ненадейно, зад мен песента продължи
момченце,
сополиво, бледо, унило.... ...