30 dic 2013, 0:27

Към дома

  Poesía » Otra
757 0 3

Към дома

 

Смирени стъпки на далечен пътник,

чертая пътя към дома.

Повелята на родното е неговият спътник,

а чужда, чужда е далечната страна.

 

Той крачи бавно, неспокойно

и всяка стъпка в него е душевен стон!

Да стопли своята душа нестройна -

пътува той към своя свят заслон.

 

Блестят среднощните фенери,

грейнали по небосвода над града;

планини мъгливо изтънели,

изглеждат близо в тая самота...

 

Но не е близо, никак не е лесно,

далечен пътник да се върне у дома...

 

2009 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е как няма....То трябва да е пример за сегашното поколение.Че толкова млади, могат да творят толкова красиви неща....
  • Да. Благодаря ти за високата оценка
  • Много ми хареса!Уникално е! И това си го писал едва на 14г?

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...