30 дек. 2013 г., 00:27

Към дома 

  Поэзия » Другая
484 0 3

Към дома

 

Смирени стъпки на далечен пътник,

чертая пътя към дома.

Повелята на родното е неговият спътник,

а чужда, чужда е далечната страна.

 

Той крачи бавно, неспокойно

и всяка стъпка в него е душевен стон!

Да стопли своята душа нестройна -

пътува той към своя свят заслон.

 

Блестят среднощните фенери,

грейнали по небосвода над града;

планини мъгливо изтънели,

изглеждат близо в тая самота...

 

Но не е близо, никак не е лесно,

далечен пътник да се върне у дома...

 

2009 г.

© Александър Петров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е как няма....То трябва да е пример за сегашното поколение.Че толкова млади, могат да творят толкова красиви неща....
  • Да. Благодаря ти за високата оценка
  • Много ми хареса!Уникално е! И това си го писал едва на 14г?
Предложения
: ??:??