30.12.2013 г., 0:27 ч.

Към дома 

  Поезия » Друга
483 0 3

Към дома

 

Смирени стъпки на далечен пътник,

чертая пътя към дома.

Повелята на родното е неговият спътник,

а чужда, чужда е далечната страна.

 

Той крачи бавно, неспокойно

и всяка стъпка в него е душевен стон!

Да стопли своята душа нестройна -

пътува той към своя свят заслон.

 

Блестят среднощните фенери,

грейнали по небосвода над града;

планини мъгливо изтънели,

изглеждат близо в тая самота...

 

Но не е близо, никак не е лесно,

далечен пътник да се върне у дома...

 

2009 г.

© Александър Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е как няма....То трябва да е пример за сегашното поколение.Че толкова млади, могат да творят толкова красиви неща....
  • Да. Благодаря ти за високата оценка
  • Много ми хареса!Уникално е! И това си го писал едва на 14г?
Предложения
: ??:??