Към дома
Смирени стъпки на далечен пътник,
чертая пътя към дома.
Повелята на родното е неговият спътник,
а чужда, чужда е далечната страна.
Той крачи бавно, неспокойно
и всяка стъпка в него е душевен стон!
Да стопли своята душа нестройна -
пътува той към своя свят заслон.
Блестят среднощните фенери,
грейнали по небосвода над града;
планини мъгливо изтънели, ...