Към дома
Към дома
Смирени стъпки на далечен пътник,
чертая пътя към дома.
Повелята на родното е неговият спътник,
а чужда, чужда е далечната страна.
Той крачи бавно, неспокойно
и всяка стъпка в него е душевен стон!
Да стопли своята душа нестройна -
пътува той към своя свят заслон.
Блестят среднощните фенери,
грейнали по небосвода над града;
планини мъгливо изтънели,
изглеждат близо в тая самота...
Но не е близо, никак не е лесно,
далечен пътник да се върне у дома...
2009 г.
© Александър Петров All rights reserved.
