11 ago 2009, 22:34

Към художника...

  Poesía
1.8K 0 15

Не, недей!

Не виждай музата в мен!

Лице и тяло търсиш

за пореден уникат.

Ще има пламък,

    но лице старее,

тялото ще се отпусне,

 а   ти   на   други музи

ще  издигаш храм.

 

Цветът да  бъда искам,

в  райската палитра

(липсващият...).

Та  аз  съм  смесица  от  хиляди бои.

На любовта ми

шарените подвизи

да виждат.

 

Подписвай  с мен...

                                                         (Художникът си ти.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....