Не, недей!
Не виждай музата в мен!
Лице и тяло търсиш
за пореден уникат.
Ще има пламък,
но лице старее,
тялото ще се отпусне,
а ти на други музи
ще издигаш храм.
Цветът да бъда искам,
в райската палитра
(липсващият...).
Та аз съм смесица от хиляди бои.
На любовта ми
шарените подвизи
да виждат.
Подписвай с мен...
(Художникът си ти.)
© Юлиана Асенова Всички права запазени