11.08.2009 г., 22:34

Към художника...

1.8K 0 15

Не, недей!

Не виждай музата в мен!

Лице и тяло търсиш

за пореден уникат.

Ще има пламък,

    но лице старее,

тялото ще се отпусне,

 а   ти   на   други музи

ще  издигаш храм.

 

Цветът да  бъда искам,

в  райската палитра

(липсващият...).

Та  аз  съм  смесица  от  хиляди бои.

На любовта ми

шарените подвизи

да виждат.

 

Подписвай  с мен...

                                                         (Художникът си ти.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиана Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...