11 авг. 2009 г., 22:34

Към художника...

1.8K 0 15

Не, недей!

Не виждай музата в мен!

Лице и тяло търсиш

за пореден уникат.

Ще има пламък,

    но лице старее,

тялото ще се отпусне,

 а   ти   на   други музи

ще  издигаш храм.

 

Цветът да  бъда искам,

в  райската палитра

(липсващият...).

Та  аз  съм  смесица  от  хиляди бои.

На любовта ми

шарените подвизи

да виждат.

 

Подписвай  с мен...

                                                         (Художникът си ти.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...