Не, недей!
Не виждай музата в мен!
Лице и тяло търсиш
за пореден уникат.
Ще има пламък,
но лице старее,
тялото ще се отпусне,
а ти на други музи
ще издигаш храм.
Цветът да бъда искам,
в райската палитра
(липсващият...).
Та аз съм смесица от хиляди бои.
На любовта ми
шарените подвизи
да виждат.
Подписвай с мен...
(Художникът си ти.)
© Юлиана Асенова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Те поетите , художниците...интересни типажи...