Не, недей!
Не виждай музата в мен!
Лице и тяло търсиш
за пореден уникат.
Ще има пламък,
но лице старее,
тялото ще се отпусне,
а ти на други музи
ще издигаш храм.
Цветът да бъда искам,
в райската палитра
(липсващият...).
Та аз съм смесица от хиляди бои.
На любовта ми
шарените подвизи
да виждат.
Подписвай с мен...
(Художникът си ти.)
© Юлиана Асенова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Те поетите , художниците...интересни типажи...