Не, недей!
Не виждай музата в мен!
Лице и тяло търсиш
за пореден уникат.
Ще има пламък,
но лице старее,
тялото ще се отпусне,
а ти на други музи
ще издигаш храм.
Цветът да бъда искам,
в райската палитра
(липсващият...).
Та аз съм смесица от хиляди бои.
На любовта ми
шарените подвизи
да виждат.
Подписвай с мен...
(Художникът си ти.)
© Юлиана Асенова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Те поетите , художниците...интересни типажи...