Към непознатото

Сърцето тупти в еднакъв ритъм,

търси своя уникален миг,

новости сега иска да открива,

предизвикателства и сила да усети,

омръзна му в кушетката да спи.

Душата заедно с него иска да израства,

вярва силно, че може да лети,

безкрайната ú вяра в чудесата

я дърпа към непознатите ú дни.

Разумът пак започва да пресмята

своя сложен алгоритъм,

с тухлички изгражда пак стената,

той стъпква дори понякога мечтите.

И ето, към непознатото се затърчаха,

завързаха дори страха в стая,

оставиха го сам, забравен,

и му оставиха бележка

"В предизвикателствата на непознатото израствам,

ти си ми ненужна пешка"