Сърцето тупти в еднакъв ритъм,
търси своя уникален миг,
новости сега иска да открива,
предизвикателства и сила да усети,
омръзна му в кушетката да спи.
Душата заедно с него иска да израства,
вярва силно, че може да лети,
безкрайната ú вяра в чудесата
я дърпа към непознатите ú дни.
Разумът пак започва да пресмята
своя сложен алгоритъм,
с тухлички изгражда пак стената,
той стъпква дори понякога мечтите.
И ето, към непознатото се затърчаха,
завързаха дори страха в стая,
оставиха го сам, забравен,
и му оставиха бележка
"В предизвикателствата на непознатото израствам,
ти си ми ненужна пешка"
© Венцислав Огнянов Все права защищены