8.04.2009 г., 22:27

Към непознатото

817 0 0

Сърцето тупти в еднакъв ритъм,

търси своя уникален миг,

новости сега иска да открива,

предизвикателства и сила да усети,

омръзна му в кушетката да спи.

 

Душата заедно с него иска да израства,

вярва силно, че може да лети,

безкрайната ú вяра в чудесата

я дърпа към непознатите ú дни.

 

Разумът пак започва да пресмята

своя сложен алгоритъм,

с тухлички изгражда пак стената,

той стъпква дори понякога мечтите.

 

И ето, към непознатото се затърчаха,

завързаха дори страха в стая,

оставиха го сам, забравен,

и му оставиха бележка

 

"В предизвикателствата на непознатото израствам,

ти си ми ненужна пешка"

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Огнянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...